ИМПЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до империя. Беше утринта на 21 септември 1933 година – същата утрин, когато в Берлин, в имперския съд на фашистка Германия, започваше подготвеният от седем месеца Лайпцигски процес. Т. Генов, Избр. пр, 261. В Прага избухнал бунт, който осуети печалбата преди Ригер да я съобщи на сънародниците си: вместо права в Прага пристигнаха имперски войски за усмирението ѝ. Пряп., 1903, бр. 84, 1. В началото на V век Равена става столица на Западната римска империя и от скромен провинциален център се превръща в голям град и имперска резиденция. НК, 1958, бр. 25, 5. Имперска политика.
– Д. Войников, Кратка българска история, 1861.