ИМПЕРФЀКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грам. Който се отнася до имперфект; несвършен, имперфективен. В източни старобългарски паметници се срещат единични имперфектни форми от четвърто спрежение без омекчение на коренната съгласна. К. Мирчев, СБ [еа].