ИМПЍЙЧМЪНТ, мн. няма, м. Полит. Процедура за привличане под отговорност на президент, вицепрезидент, премиер или друг висш държавен служител за държавна измяна, корупция или друго сериозно обвинение срещу него, която може да завърши с отстраняването му от заемания пост. Президентът и всички държавни служители в САЩ подлежат на отстраняване от длъжността им при импийчмънт, ако бъдат признати за виновни в предателство, корупция или други тежки престъпления и нарушения на закона. Кап., 1998, бр. 49 [еа]. Само няколко месеца след приемането ѝ в Европейския съюз Румъния е изправена пред безпрецедентна политическа криза. На 19 април парламентът в Букурещ гласува импийчмънт на президента. „За“ свалянето от власт на държавния глава се обявиха 322 депутати от двете камари, „против“ бяха 108, а 10 се въздържаха. Банк., 2007, бр. 16 [еа]. СДС [Съюзът на демократичните сили] обяви, че стартира процедура по импийчмънт на държавния глава заради отказа му да свика Консултативния съвет по национална сигурност. С, 2008, бр. 5485 [еа].
– Англ. impeachment.