ИМПЛИКА̀ЦИЯ ж. 1. Лог. Логическа операция за образуване на сложно съждение чрез обединяване на две съждения с помощта на съюзи „ако …, то …“. От импликацията се получава невярно съждение С само в случая, когато съждение А е вярно, а съждение В е невярно. Г. Цоков и др., СбОР II, 208.
2. Лог. Сложно съждение, образувано чрез такава логическа операция. Изразът А=>В се нарича импликация на А с В и се чете: „от А следва В“. Ив. Киркоров и др., ВМ, 161. Всяка от тези съвкупности от символи е означение на съждение и следователно можем да образуваме с всяко едно от тях дизюнкция, конюнкция, импликация, равнозначност и отрицание. Матем., 1967, кн. 2, 7.
3. Твърдение, извод, който се подразбира, без да се изказва. М. Дачев обръща внимание, че пръв Г. Цанев публикува статия със заглавието „Мъртва поезия“ в „Нов път“ през 1923 г., в която символизъм не се споменава директно, но импликациите са ясни. Д. Дечева, НКБП, 112. Липсват данни и за различната раждаемост при различните имиграционни групи и свързаните с тях демографски импликации. Култ., 2010, бр. 34 [еа].
– От лат. implico ‘вплитам’.