ИМПЛИЦЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не е изразен явно, а се подразбира от общия израз. Противоп. експлицитен. Имам предвид, че аргументът на Карсън освен експлицитни твърдения съдържа и имплицитни. Н. Сретенова, ПН, 47. Имплицитното допускане, че учениците с най-много отсъствия и най-слаб успех имат най-значими прояви по отношение на различните типове рисково поведение, не е напълно вярно. Ем. Маринова, МС [еа].
– От лат. implicitus ‘вплетен’ през нем. implizit.