ИМПОЗА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който прави силно впечатление с външния си вид и размер; внушителен, величествен. Някому бе хрумнало да събере в София колкото се може повече хора – да даде на Събора импозантен вид, да стане той наистина една внушителна манифестация на славянската солидарност. М. Кремен, РЯ, 223. Сега едвам ясно си представям тая грандиозна и импозантна картина. По успоредни пътища, с почти допрели рамене, многобройни колони, подобно на исполински скорпиони, бавно и страховито пълзяха в мрака на тая вечер. Й. Йовков, Разк. II, 116. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Тъкмо в тоя момент виждам, че на входа се е появила една импозантна фигура, която като огромен и добре закръглен облак е затулила светлината на белия ден. Б. Райнов, ТНИ [еа]. Импозантна сграда.
– От фр. imposant през рус. импозантный.