ИМПОЗА̀НТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от импозантен. Може би и да греша, но мене ми се струва, че непосредствено след Данте по темперамент и дълбочина идва Бодлер. Наистина той не завърши с такава импозантност делото си, защото смъртта го покоси много рано, но той ни показа с не по-малка сила ужаса на земята. К, 1926, бр. 92, 2. Какъв е размахът на този род строителство, може да се съди по запазените руини на култови сгради от тази епоха. Между тях с импозантността си изпъква Голямата базилика в Плиска. Ив. Богданов, СВ [еа]. Церемониите във Версайския дворец бяха неописуеми по своята импозантност. К. Манолов, ВХ I [еа].