ИМПОНЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Съответствам, допадам на някого с вида, с качествата си. Тези млади хора, скромни и твърдо уверени в правотата на своите социалистически идеи, силно импонират на младия поет. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 80. Величков тогава беше весел, жизнерадостен, голям шегобиец в другарски беседи, колкото вдъхновен и пламенен оратор в Областното събрание, там неговата громка дума се слушаше с внимание, импонираше. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 211–212. Тая игра [крикетът] импонира много на духа на англичанина. Тя е бавна и спокойна, без суетене и викове. Ив. Мирски, ПДЗ, 52. И най-сетне тоя младеж беше приличен, почти хубав – мъж, на който прилягаше да бъде елегантен, да отсяда в хотел „Адлона“ и да импонира на чужденците. Д. Димов, Т, 58.
– От лат. impono ‘внушавам’ през нем. imponieren.