ИМПОТЀНТ м. Книж. 1. Човек, който страда от импотенция. – Хм... Пехщайн, а? Ще ме сравняваш с този импотент и натруфен модаджия. Т. Генов, ДОД, 54. – Ако не бях видял Евгения, вашата млада спътница в живота, а предполагам и партньор в любовта, щях да си помисля, че Ерофеев е остарял, че мърмори като немощен импотент. ЛВ, 2002, бр. 20 [еа].
2. Прен. Човек, който е непълноценен в някакво отношение като специалист, творец и под. Те [монархистите] са духовно импотенти и страстите им са забъркани в сметките на световния практически разум. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 149.