ИМПОТЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Мед. Който страда от полово безсилие, слабост. Противоп. потентен. Половината от импотентните мъже са под 50 години. Депресията е най-често срещаната причина и неслучайно специалистите твърдят, че потентността зависи изключително много от психическия комфорт. КМ, 2003, кн. 6, 28.
2. Прен. Книж. Който е непълноценен в някакво отношение като специалист, творец и под. Дните на либерализма са отколе преброени. Печалните останки от едновремешните му легиони са за окайване. Те са изгубили равновесие, станали са импотентни към съвременните събития и обществени явления. Г. Кирков, Избр. пр I, 30.
– От лат. impotens, -entis ‘безсилен, слаб’ през нем. impotent или рус. импотентный.