ИМПОТЀНТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Мед. Полово безсилие, слабост; импотенция. Кръвта кипеше в жилите ви, богато засилена от препаратите против импотентност. Т. Генов, Избр. пр, 141.
2. Прен. Книж. Непълноценност в някакво отношение (в специалност, творчество); импотенция. Българският народ е млад и жизнен. Той е проспал цели столетия. И после се е пробудил, все тъй млад, както в зората на своето съществувание. (Хората, които мислят и твърдят противното, доказват само своята лична духовна импотентност.) Б. Шивачев, Съч. I, 53.