ИМПОТЀНЦИЯ ж. 1. Мед. Полово безсилие, слабост; импотентност. Възбудителните вещества (алкохол, храни и подправки) временно могат да засилят потентността, но не могат да лекуват импотенцията. Напротив, тия вещества при продължителна употреба увеличават безсилието. ПрЛ, 1943, кн. 5–6, 76.
2. Прен. Книж. Непълноценност в някакво отношение (в специалност, творчество); импотентност. Радикалите доказали своята пълна импотенция, не могли да съставят министерство. Ст. Аргиров, БД I (превод) [еа].