ИМПРЕГНА̀ТОР1 м. Работник, който се занимава с импрегнация. От 1 октомври по бригадния начин заработиха импрегнаторите. ВН, 1958, бр. 2288, 1.

ИМПРЕГНАТОР2 м. Вещество или препарат, които служат за импрегниране. За улеснение главно на домакините химическата кооперация „Агрокооп“ подготвя производството на много препарати за лъскане, мебелочистител, импрегнатор. ВН, 1964, бр. 3857, 2. По време на втвърдяването бетонът трябва да бъде пазен и от загуба на влага, тъй като при много студено или горещо време влажността на въздуха е ниска. Това се постига със специални кристализатори и импрегнатори. Строит., 2016, бр. 37 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)