ИМПРЕСЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Изк. Който се отнася до импресия1. Голям дял от прозата на Смирненски има хумористичен характер. Но в ред разкази, импресии, скици хуморът отстъпва място на вглъбени наблюдения, породили едно импресивно преживяване на външния свят. Ж. Иванов, ХС [еа]. Импресивен жанр. Импресивна проза.
2. Прен. Който прави силно впечатление, оказва силно емоционално въздействие; внушителен. Тропическият лес заема сравнително малка площ в Замбия, но се отличава с всички импресивни белези на джунглата. Д. Филипов, З, 8. Импресивно изложение на събитието.
– От лат. impressivus през фр. impressif.