ИМПРЕСИОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Изк. Течение в изобразителното изкуство от края на XIX в., създадено от група френски художници, които налагат иновативен стил, нарушаващ правилата на академичното рисуване, който се характеризира с използване в творбите на ярки, светли тонове, с отразяване на светлината и изменението на багрите под нейното въздействие, с предаване на непосредственото впечатление на твореца от обектите като най-съществено, а не сюжетът и съдържанието на творбите, както и с рисуване на реалистични, ежедневни теми от съвременния живот. Цветните средства на импресионизма били вече доста усъвършенствувани, за да могат живописците да изоставят рисуването и да работят само със светлосянка и колорит. Без да очертават предварително с молив или въглен формите, те заработили с цветни петна. Н. Райнов, ИПИ I, 123. Импресионизмът получава формално названието си от една картина на Клод Моне, която той назовава „Импресия“ – впечатление. // Разш. Аналогично течение и в други клонове на изкуството (в литературата, музиката). Модернизмът във всички негови школи и направления – като се почне от символизма, през неоромантизма, импресионизма, експресионизма, имажинизма, та до футуризма, претендираше да бъде светоглед, творческа идеология. Ив. Богданов, СП, 20. Създаването на импресионизма като оформена школа се извършва през периода от 1870 до 1874 година. Изк., 1950, кн. 3, 205.
– От фр. impressionnisme.