ИМПРЕСИОНИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Изк. Импресионистичен. Ролята на Клод Моне е била в действителност по-значителна. Безшумно, плахо почти, но с една фанатична вяра, той е копаял оная бразда в изкуството, по която трябваше по-късно да се носят буйните струи на импресионизма. Той, може да се каже, е истинският създател на импресионистическата техника. Худ., 1909, кн. 3, 12. Б. Михайлов излага десет импресионистически пейзажи, от които нам се най-харесват „В гората“, „Скица“, „Тепавица в Сливен“. Серд., 1946, бр. 5–6, 61.
ИМПРЕСИОНИСТЍЧЕСКИ. Изк. Нареч. от прил. импресионистически. Така постъпя неведнъж съвременният лирически поет: той нахвърля импресионистически само повода на чувства и мисли, само възприятието, достъпно за окото, като оставя на нас да отгадаем вътрешния рефлекс; и това обикновено не е трудно. УП, 1912, кн. 9–10, 461.