ИМПРИМЀ, мн. -та, ср. Копринен плат с отпечатани шарки. Тя наистина е облечена за излизане – рокля от скъпо имприме на черни и бели цветя и дълги бели ръкавици. Б. Райнов, ГН, 124. В паметта ѝ изпъкваха млади, модно облечени девойки. През зимата те посещаваха вечеринките, а лете, облечени в рокли от имприме, танцуваха румба на открития дансинг в читалищната градина. Д. Димов, Т I, 184.
– Φр. imprimé ‘печатан’. – Друга форма: е м п р и м ѐ.