ИМПРОВИЗА̀ТОР м. Човек, който импровизира нещо, който прави импровизация. Занизват се часовете на приказките, повтаряните наши домашни приказки, в които импровизаторите – татко и мама – се състезават в измисляне на нови и нови завъртулки. Н. Стефанова, ОС, 16. По това време в Бон Бетховен е бил прославен като голям импровизатор на орган и пиано. БНТ, 1947, бр. 300–301, 3. Той [Асен Златаров] вече не заучава предварително нито сказките, нито речите, които произнася. За пет минути се умълчава и на листче надрасква груба схема, опорни точки. Вече притежава славата на блестящ импровизатор. К, 1970, кн. 4, 30.