ИМПРОВИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Създаване на словесно или музикално произведение, сценичен образ, танц и др. в момента на изпълнението, без предварителна подготовка, обикн. пред публика; импровизиране. Младежи танцуват. Дара се е покачила на дървената маса и пародира модерни танци. Младежите се заразяват от неудържимия ритъм на нейната танцова импровизация. Бл. Димитрова, Лав., 119. – Аз съм човек, който обича импровизацията. За мен изкуството граничи с добре проведената импровизация. В момент, когато актьорът твори, след като е подготвил дадена сцена, той започва да импровизира в текста, в отношението. ФН, 1971, кн. 7, 4. Този и други още малки недостатъци в третата строфа говорят за начина, по който е създадено стихотворението: то е рожба на буйна импровизация, след което поетът не е имал време да се спре по-дълго върху художественото му оформяване. БР, 1931, кн. 8, 262. Правя импровизация. Δ Прибягвам до импровизация.
2. Словесно или музикално произведение, създадено по време на изпълнение. Едно пет-шестгодишно момченце пристъпваше лениво около прага на кръчмата и си пееше някакви импровизации. Ал. Константинов, БГ, 94. След обяда отрупали Бетховен с молби да импровизира. „На каква тема“ – попитал той, докато пръстите му машинално повтаряли на пианото тази фраза. „На тази“ – казал Смарт. И повече от двадесет минути Бетховен свирил една необикновена импровизация, просто гениално. В. Йонова и др., Б (превод), 126. Музикалността на Моцарт е изключителна. Тя се проявява още в детските му години. Той учудвал с импровизациите си на пиано и умението си да свири на орган и цигулка, да акомпанира по слух. Пеене IX кл, 78.
3. Муз. Инструментално музикално произведение в свободна форма.
– От ит. improvvisazione през рус. импровизация. – Д. Войников, Ръководство за словесност, 1874.