ИМПРОВИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. 1. Създавам нещо – словесно или музикално произведение, сценичен образ, танц и др. в момента на изпълнението, без предварителна подготовка, обикн. пред публика. В закачките си Смирненски импровизирал двустишия и куплети, които сипел на разни страни и при различни случаи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 116. Мицкевич е импровизирал веднаж, в присъствието на многочислени слушатели цяла драма: „Самуил Зборовски“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 103. Настъпи тишина... И писателят разправи вдъхновено онази знаменита история, отдавна известна на всички слушатели в София, за това как, макар и отвикнал да пише стихове, импровизирал цяло стихотворение от осем куплета. П. Незнакомов, БЧ, 107. Той се снабди с пиано, на което импровизираше с часове. М. Кремен, РЯ, 587. След обяда отрупали Бетховен с молби да импровизира. „На каква тема“ – попитал той, докато пръстите му машинално повтаряли на пианото тази фраза. В. Йонова и др., Б (превод), 126.
2. Разш. Устройвам, уреждам, правя нещо в момента, без предварителна подготовка. Подир толкова труд и напрежения ние имахме право да попируваме и бай Михал с невъзмутимо спокойствие отвори дисагите и импровизира въз старопланинската млада тревица една проста трапеза. Ив. Вазов, Съч. XVII, 115. импровизирам се страд. В препълнени зали, пред малки гранични застави, в болници, училища, заводи – навсякъде, където може да се импровизира естрада, той [квартетът „Армейска песен“] запява своите малки, бликащи от жизнерадост песни. НА, 1958, бр. 3196, 3.
– От ит. improvvisare през рус. импровизировать.