ИМПРОВИЗЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от импровизирам и от импровизирам се; импровизация. Един от слушателите при самото импровизиране илюстрирал няколко сцени. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 103. Казването изуст слова иде като импровизиране, та прави повече впечатление на слушателите; защото оня, който говори, показва се като действително мислите му излизат от неговата собствена глава. Д. Войников, РС, 267.