ИМПУЛСЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е склонен към действия, предизвикани от внезапен подтик, бърза реакция без време за обмисляне. Той има веселата и опасна черта на импулсивните характери – често да мени желанията си. В. Геновска, ПЮФ, 10. – Импулсивна натура, буен, но все пак гневните му избухвания са кратки, след което той бързо се съвладява и се връща към свойственото си, изпълнено с достойнство държание. Й. Йовков, Б, 162. Ст. Ч. се вгледа в пазителя на закона. Прокурорът му завъртя два плесника, той беше импулсивен човек. Ем. Манов, ПС, 14.
2. Биол. Който е предизвикан от импулс (във 2 знач.). Такива действия, при които няма ясно осъзнаване на целта и съзнателният контрол над тях е затруднен, се наричат импулсивни действия. Псих. XI кл, 86. Импулсивните движения са израз на дейността на подкорието, освободено от контрола на още недоразвитата мозъчна кора [у новороденото]. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 63. Ние можем да различаваме, от една страна, напълно съзнателни, разумни действия, и от друга – импулсивни действия, които се отличават със сравнително слаба степен на съзнателен контрол. Псих. X кл, 145.
3. Рядко. Книж. Който се предизвиква от внезапен подтик, импулс (в 1 знач.). В противовес на импулсивния устрем и трескавия темп на културата у столицата, в провинцията едва ли нямаме ужасяваща пустота и безцветност. Р, 1927, бр. 248–249.
– От нем. impulsiv.