ИМПУЛСЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Подтиквам някого да направи нещо, давам импулс за нещо. Но няма по-упорити хора от изследователите. Всеки неуспех ги импулсира към още по-упорита работа, към още по-трескави търсения. Хр. Одисеев, ТН, 33. Той [Гео Милев] притежаваше жив ум и отзивчиво сърце, които революционната действителност след Първата империалистическа война импулсира още повече, като откри пред него ясно смяната на ценностите и прогресивния ход на нещата. Г. Цанев, СИБЛ, 533. Чувствува се ясно, че тука е могъщият двигател на голям и сложен механизъм, че тоя град е сърцето, което импулсира живота на цяла Добруджа. Й. Йовков, Разк. III, 155. Техническите ръководители са доволни, качеството е хубаво. Това импулсира младите и нищо не може да спре техния устрем. ВН, 1960, бр. 2664, 1. импулсирам се страд.