ИМУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който се отнася до имунитет. Те [клетките] изработват и противотелата, от които зависят имунните процеси в организма. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 73. Левкоцитите участвуват и в други имунни реакции: демаркация на възпалителните огнища, стимулиране на възпалителните процеси и др. М. Василев и др., ВБ, 467. Имунни вещества. Имунна терапия. Имунен серум.
◊ Имунна недостатъчност. Мед. Невъзможност на имунната система да изпълни защитните си функции, поради което организмът става уязвим на различни болести. Болестта се проявява различно, в зависимост от локализацията на паразитите в едни или други органи (или във всички органи), а също и в зависимост от съпротивителните сили на човека (имунна недостатъчност). Ил. Ватев и др., П, 58. Имунна система. Мед. Съвкупност от органи, системи, тъкани, клетки и техни продукти, осъществяващи имунитета. Имунната система е изградена от специфични структури на органно, клетъчно и молекулярно ниво, които се намират под влияние на регулиращи механизми. Г. Златарски и др., СМП [еа]. Имунна терапия. Мед. Лечение на заболяване или профилактика, което включва стимулиране или потискане на имунната система на човека; имунотерапия. При често боледуващи деца имунната терапия трябва да се провежда циклично в зависимост от честотата и тежестта на клиничните симптоми [на острите респираторни заболявания]. Т. Шмилев, КПДВ, 221. Имунни тела. Мед. Специфични серумни образувания, притежаващи свойството да се свързват с токсините в организма и да ги неутрализират. След облъчването в цялото тяло се прекратява образуването на антитела и на имунни тела. Вл. Андреев, АЕ, 36–37.
– От лат. immunis ‘свободен от, защитен’.