ИМУНИТЀТ1 м. 1. Мед. Вродена, придобита или изкуствено създадена временна или постоянна невъзприемчивост на организма към определени заразни болести. Старата кармелитка и Долорес, оздравели и вече получили имунитет срещу заразата, сновяха объркани между нещастниците и поднасяха към устните им варовита и блудкава вода. Д. Димов, ОД, 289. Мнозина учени направили наблюдения, че ако по някаква причина туморът се разнесе, се получава невъзприемчивост, имунитет към същия тумор. С. Славчев, ЖББ, 62. Има и такива заразни болести, при които не се придобива имунитет или той е съвършено краткотраен, например при грип. Анат. VIII кл, 71.
2. Бот. Устойчивост на растенията спрямо определени болести и неприятели. Той [проф. Д. Костов] публикува редица трудове върху различни проблеми из областта на експерименталната генетика, цитогенетиката и проблема за имунитета в растителния свят. Пр, 1952, кн. 5, 93.
– От нем. Immunität.
ИМУНИТЀТ2 м. Полит. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от лични и имуществени права и привилегии, с които се ползват някои лица с особено обществено положение (дипломатически представители в чужда страна, депутати и под). В него [представителството] работеха немалко лица, които се ползваха с дипломатически имунитет и поддържаха посредством куриери директна връзка с Москва. П. Илиев, ЛВ, 190. Използувах своя дипломатически имунитет и пренасях през границата крадените скъпоценности. П. Вежинов, КЕ [еа]. – Тая игра е опасна повече за нас, отколкото за него. Той си има дипломатически имунитет човекът, а ние с тебе ще изхвърчим като тапа от шампанско, ако стане нещо. Л. Дилов, МИС [еа]. Парламентът вчера сне депутатския имунитет на лидера на партия „Атака“. Мон., 2006, бр. 2608 [еа].
– От нем. Immunität.