ИМУНОБИОЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до биологичния имунитет. Инфекциозните огнища в организма (синузити, хронични тонзилити, зъбни грануломи) също повлияват имунобиологичната защита на организма и по този начин благоприятствуват за появата на бронхита. Л. Митов и др., ВБ, 62. Редица бактериологични, имунобиологични, епидемиологични и лабораторно-клинични изследвания дават достатъчно основание да се приеме, че ревматизмът е инфекциозно заболяване. Пр, 1953, кн. 1, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)