ИМУНОСУПРЀСОР м. Мед. Лекарство, потискащо имунния отговор на организма, което се използва за лечение на автоимунни заболявания, при трансплантация на органи и тъкани и др.; имунодепресант. Придобитата имунна недостатъчност може да възникне от йонизиращи лъчения, инфекции, някои лекарства (имуносупресори), при обменни, туморни и др. заболявания. ЕнцТ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)