ИНАЕТЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. Инатене, инатлък. Ден за ден, а Рада от беснапо-бесна! И погуби, и поразии, и съсипии, а инаетлък, па и лоши думи! М. Георгиев, Избр. разк., 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)