ЍНАКО нареч. Остар. и диал. Инак, иначе. Когато се приближихме до г. Дебр, един звероподобен жандарма: „Дай парими каза,или инако ще подбудя всите дебърски деца с камене да ви побият“. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 385. Заб. Еден друг ми я прикажуал оваа приказна малко по-инако. СбНУ XIV, 124.


Източник: Речник на българския език (онлайн)