ИНАКОМЍСЛЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който мисли по друг, различен от официално приетия начин, който проявява несъгласие с наложената от властта идеология. През периода 1963 – 1966 г. били репресирани по различен начин 2000 инакомислещи членове на комунистическата партия и безпартийни. М. Семов, БН [еа]. Лидер на инакомислещите чехи и словаци стана драматургът Вацлав Хавел. Т. Пейков, ЗБР [еа].
2. Като същ. инакомислещи<те> мн. Хора, които мислят по друг, различен от официално приетия начин, които проявяват несъгласие с наложената от властта идеология. Инакомислещите биваха заточавани, убивани или затваряни в заведения за душевно болни. Д. Кирков, ФС [еа].
– От рус. инакомыслящий.