ИНАКОМЍСЛИЕ, мн. няма, ср. Начин на мислене, убеждения, които се различават от общоприетите, несъгласие с наложената от властта идеология. Ненавистта срещу всякакви изяви на инакомислие получила много остри форми при царуванията на Юстин I и Юстиниан. На сурови гонения по време на Юстин били подложени монтанистите (учение, обявено за ерес и отличаващо се със своите мистични и социалнонивелиращи възгледи). Д. Ангелов, ВДК, 92. Властващата организация придобива абсолютен монопол в политическия живот. Целта е не само да се премахне опозицията, а да се изключи всякаква възможност за инакомислие. Пл. Цветков, БНФ, 29. Всяка проява на инакомислие през периода на Стамболовото управление най-често носи неприятности на своя автор. Така е и с вестниците – спират се старите издания, а новите, които заемат празното място, обикновено са проправителствени. Д. Иванов, СС [еа].
– От рус. инакомыслие.