ИНАКТИВА̀ТОР м. Спец. Вещество или друго тяло, които служат за спиране на активността на различни, обикн. каталитични процеси. Противоп. активатор. Открити са инактиватори и за цял ред други витамини. Б. Банков и др., ВВ, 13.
– От фр. inactif ‘бездеен’.