ИНАКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е лишен от активност; неактивен. Противоп. активен. Ако молекулата съдържа няколко несиметрични въглеродни атома, но има симетрия, общият брой на оптичните изомери се намалява – явяват се неактивни форми (инактивни съединения). Хим. VII кл, 1950, 96.
– От фр. inactif ‘бездеен’.