ИНАТЛЍВО. Разг. Нареч. от инатлив. Пинтеза почна да я млати с кожения юлар. Тя инатливо подложи гръб, гледаше го в очите и викаше: – Удри, убий ме, дано ръката ти изсъхне! И. Петров, НЛ, 178.
