ИНАТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. 1. Който е склонен да се инати; инат, инатлив. Когато Панайот Хитов отговори на Данаил Хр. Поповото писмо във Влашко за предложението на Общи да постъпи при Левски, старият войвода не само не се застъпи пред Левски за това, но прави и едно предупреждение: Димитър е добър, но е инатлия и ако го разсърдят, ще излезе лоша работата... ЛГ, 1942, бр. 546, 5.
2. Като същ. инатлия, мн. инатлии, м. Човек, който проявява инат; инат, инатчия. Не знаеш ли бугарете, / че са тие твърдоглавци, / твърдоглавци, инатлии, / тий са днеска на бой силни? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 463.