ИНАТЛЪ̀К, мн. -ци, м. Простонар. Инатене, упорство. Стана ясно, че загубата е само в инатлъка на Русена, че понякога можел да подхлъзне на динена кора цялата управа. М. Кюркчиев, ВВ, 102. Може би Слановски щеше да скучае до идването на Огнян, ако не слушаше и наблюдаваше разпорежданията на Първански и инатлъка на Гешо Моллов. В. Нешков, Н, 331.
◊ Продавам инатлък. Простонар. Инатя се. – Една шепа семе не хвърлям. И с агронома съм говорил, и от книга съм го чел... – Слушай! – викна подире му Иван. – Ти инатлък няма да продаваш, разбра ли? Ама ха! Само с тебе ще се разправяме. Кой какво каже, той все на друга страна. И. Петров, НЛ, 163.