ИНА̀ТЧЕ ср. Разг. Умал. от инат (в 1 и 3 знач.). При последните лъжички то стисна устичка – инатче такова, – трябваше насила да ги вкарваме. И най-неочаквано бебчето започна само да си ръкопляска. Р. Ралин, Избр. тв II, 272.
