ИНАТЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от инатчия. – Но не е тук до рода! – възрази рязко човекът с конската глава. – Та всички ли са от такива инатчийски родове? През моите ръце са минали толкова комунисти, всички мълчат, сумтят, живи ги печем и пак мълчат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 314.
ИНАТЧЍЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. инатчийски. Напуснал и родното си градче, и „свещените“ доспехи на съдийството и адвокатурата, мълчаливо и инатчийски по колибарски, той собственоръчно преписваше моите тайни ръкописи за вестник „Ведрина“ на Антон Страшимиров. Т. Генов, ДОД, 17–18.