ИНАТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Човек, който проявява инат; инат, инатлия. – Понеже и тримата сте упорити хора, има право оня, който е най-големият инатчия между вас. И съдията почнал да ги разпитва [тримата другари] кой какви инати е проявил през живота си. Елин Пелин, ПР, 151. Колкото и да бе голям инатчия Владо, все пак съмнението взе да се загнездва в душата му. Кр. Григоров, Н, 113.