ЍНАЧЕ нареч. 1. По друг начин; другояче, инак. През това време бащата на Райчо мълчеше. Той беше наш симпатизант и затова по-иначе гледаше на нещата. Сл. Трънски, Н, 212. – Не се сърди, Сиров, такова е решението... То се знае, ще работиш с нас, как иначе. Пари наистина има, ще направим издателство. Ти си необходим – рече той. Ем. Станев, ИК I и II, 154. – Туй разбрах – стиховете пречистват душата... И не може да бъде иначе. П. Вежинов, НС, 19. Един ден да си вземете апартамент, защото все по-иначе се чувствува човек под собствен покрив. Св. Минков, РТК, 103–104. „Ех, лошо, / ех, лошо / светът е устроен! / А може, по-иначе може...“ Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 37.
2. При всички други обстоятелства; по принцип, поначало, обикновено, изобщо. Сега в пристройката живееше с жена си и с момиченцето си бояджията Петко – човек страшен, щом се връщаше пиян, иначе сърдечен и весел добряк. А. Гуляшки, Л, 14. Кръглото ѝ лице, иначе весело и засмяно, сега обвито в мокрите къдри на кестенявата ѝ коса, изглеждаше замислено. Сл. Трънски, Н, 169. Крепостта е издигната на неголяма височина сред иначе равната местност, където е разположен Алеп. НМ, 1956, бр. 5, 4. Такива магазинчета човек среща и на други места – по пасажи, особено пък в партера на някоя иначе срутена и необитавана сграда. Г. Белев, КР, 22.
3. Нареч.-съюз. Присъединява изречение, в което действието би се осъществило, ако действието в предходното изречение не е налице; че, в противен случай. – Вие нищо не знаете! Пиша ви двойка и ви съветвам да се потрудите и я поправите, иначе ще повтаряте класа. Елин Пелин, Съч. IV, 257. – Искаме от тебе и сто лири. Иначе още сто години човек нема да стъпи в хана ти. Д. Талев, И, 495. – Да не съм ти чул гласа, че иначе няма да те водя със себе си нито на риба, нито на лов. Ем. Станев, К, 17. И всички придворни разправяха, че са прочели и разбрали тия книги, защото иначе щяха да минат за глупци и да бъдат бити с пръчка по корема. Св. Минков, СП (превод), 11. – Дип че те познах кой си, а то иначе щеше да изядеш куршума... – Хайде де! – усмихна се комисарят. – Значи би стрелял, ако не ме знаеше. П. Вежинов, НС, 198.
4. Като вмет. дума. При подчертаване на факт, който се противопоставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, при все това. Най-високо викаше един плешив, малко прегърбен, но иначе як мъж. Ст. Дичев, ЗС II, 336. – Тя, тая история, е малко смешна, но иначе е интересна... Др. Асенов, СВ, 92. Старата покривка беше овехтяла, пробита беше на няколко места и на други няколко места – кърпена, макар иначе да беше чиста. Д. Талев, ПК, 92.
5. Във вмет. израз. При уточняване на казаното в предходно изречение; с други думи, другояче казано.
◊ Един на тъй <така>, друг на иначе. Разг. При подчертаване, че има разединение, отсъства единно мнение, действие. Тъй <така> или иначе. Разг. В какъвто и да е случай; непременно, бездруго. Тъй или иначе, от Анастаси или от Тома, решението беше взето и аз трябваше да замина за Варна. А. Гуляшки, ЗР, 61. – Не забравяйте, че има и обществено мнение, за което, така или иначе, трябва да държим сметка. X. Русев, ПС, 41.