ИНВАЛЍД м. Човек, изгубил отчасти или изцяло трудоспособността си поради болест, осакатяване, нараняване или старост. Не можела да гледа Жорж как куца и никога нямало да понесе мисълта, че е инвалид. Ст. Стратиев, СВМ, 31. Кръстевица беше загрижена и за сина си, когото не признаваха за инвалид и пак щяха да го приберат в случай на мобилизация. Г. Караславов, ОХ, 337–338. – Преди да ме уволни, Рачо Петров поръчал на бившия наш съмишленик Д. К. Попов да ми пише да си дам оставката по слабо здраве. Как можех обаче да се призная за инвалид? Аз имам още сили за работа. СбЦГМГ, 243. // Военно лице, което е осакатяло през време на война или на военна служба; военноинвалид. Вестите за загиналите на фронта всеки ден се увеличават, а стотици ранени и инвалиди отдавна вече кръстосват из града гладни и дрипави. В. Геновска, ПЮФ, 20. Великия беше скитник и просяк, казваше, че бил инвалид от войната, носеше на гърдите си медал. Й. Йовков, ЧКГ, 159. Към естрадата се насочва млад, висок мъж. Това е поетът Асадов, инвалид от войната – напълно сляп. Н. Фурнаджиев, МП, 33–34.
– От лат. invalidus ‘нездрав’ през фр. invalide. – С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии... (превод), 1857.