ИНВАЛЍДНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Пълна или частична нетрудоспособност вследствие на нараняване, осакатяване или заболяване. Паднах от едно скеле. Счупи се [кракът], пък взе, че зарасна накриво. – И сега пенсия по болест, а? – За инвалидност. В. Ченков, ЗХ, 82. Когато правото на пенсия е свързано с определяне на група инвалидност, молбата за пенсия, заедно с необходимите документи, се изпраща на трудово-експертната лекарска комисия. ОФ, 1958, бр. 4166, 2.