ИНВА̀Р м. Техн. Метална, желязно-никелова сплав с практически нищожен коефициент на разширение, която се използва за направа на измерителни уреди, махала за часовници и под. Стомана със съдържание 36% никел, наречена инвар, има много малък коефициент на разширение и се употребява за направа на хронометри, прецизни уреди и машинни части. Хим. IX кл, 1965, 79–80.

– Рус. инвар.


Източник: Речник на българския език (онлайн)