ИНВАРИА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Спец. Прил. от инвариант. Чрез законите на механиката не може да се определи никаква привилегирована посока на времето. Поради това се казва, че законите на механиката са обратими във времето, или че са инвариантни (т.е. неизменни) при обръщането на времето. НТМ, 1968, кн. 5, 7–8.