ИНВЕКТЍВА ж. Книж. 1. Рязко, остро разобличаване на някого. Поетът Петър Манолов беше довел прогизналата от летния порой тълпа до неистов възторг с поема, представляваща открита инвектива срещу режима и лидерите му. ЛВ, 2002, бр. 29 [еа].
2. Обидни, оскърбителни думи. Типични инвективи (обидни, оскърбителни думи) през този период са възродените за нова употреба пе-йоративни турски думи. Л. Крумова-Цветкова и др., БЛФ I, 81. Използване на зооними като инвективи.
3. Литер. Литературно произведение за разобличаване на някого. Дали е писал инвективи срещу Калимах, не може да бъде сигурно. Б. Богданов, ЛЕ [еа]. Автор на инвективи.
– От лат. invectivus.