ИНВЕНТА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до инвентар. От запазените инвентарни списъци и описанията на колекции става ясно, все повече започват да бъдат събирани произведения на съвременни италиански и чужди художници. Хр. Ковачевски, СК, 113. В инвентарната книга търговецът е длъжен да написва ежегодно своя инвентар. К. Кърджиев, А, 307. Донесоха и първите инвентарни предмети и инструменти за благоустрояване в Балкана: кирка, лопата и брезент. К. Ламбрев, СП, 23. Инвентарен номер.


Източник: Речник на българския език (онлайн)