ИНВЀНЦИЯ ж. 1. Книж. Оригинално постижение, виждане, хрумване при творческа работа. На вас не ви харесва пищността на неговата (на Здравко Петров) фраза, блясъкът на критическите му инвенции, не можете да понасяте богатството на културни асоциации у него, голямата му литературна начетеност. Кр. Куюмджиев, ИЖП, 99–100. Времето е всъщност главният герой и е код към разшифроването на авторовата инвенция. ЛВ, 2019, бр. 14 [еа].
2. Художествен замисъл, идея. Особено място в симфоничното творчество на Дворжак заема Седмата симфония – d moll – със самостойността на инвенцията, пречистеността на израза и стиловата си издържаност. БНТ, 1941, бр. 223, 1.
3. Муз. Малка инструментална пиеса в имитационен стил. Ивайло е едва на 11 години, малко деца на тази възраст се разсвирват с прелюдиите на Рахманинов, с тригласни инвенции на Бах и с етюди от Дебюси. Земя, 2019, бр. 1, 18.
– От лат. inventio през рус. инвенция.