ИНВЕРТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Хим. Подлагам на инверсия (в 4 знач.), разлагам обикновена захар на инвертна. При изработването на меда пчелите секретират от слюнчените си жлези ензими, в това число и инвертаза, която инвертира захарозата във фруктоза и глюкоза. ПВ, 2004, бр. 25 [еа].

2. Φиз. Преобразувам постоянен ток в променлив с помощта на вентилова уредба. инвертирам се страд.

– От лат. inverto ‘обръщам’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)