ИНВЀРТОР м. Спец. Преобразувател на постоянен ток в променлив, който електронно регулира напрежението, електрическия ток и честотата на работа на компресора; инверторен мотор. Инвертори, в товарната верига на които няма източници на променливотокова енергия със същата честота, се наричат независими или автономни. Ст. Табаков, ТТ [еа]. Основните разлики при видовете инвертори са в икономията на електрическата енергия.