ИНВЍТРО неизм. прил. Мед. 1. Който е свързан с инвитро оплождане. Асистираните репродуктивни технологии продължават да са изключително иновативен и авангарден дял на съвременната медицина, макар вече да са изминали близо 28 години от провеждането на първата инвитро процедура в България. ЖЗ, 2015, бр. 11, 21. Фондът за асистирана репродукция не може да изнесе данни за успеваемостта на отделните инвитро клиники без тяхното съгласие, а много от тях не желаят резултатите им да са публични. Д, 2017, бр. 134 [еа]. Многоплодна бременност след инвитро забременяване.
2. Като същ. Разг. Процедура с прилагане на инвитро оплождане. Хората дойдоха при мен в приемния ми ден заради това, че в продължение на шест години си нямат рожба. Беше им писнало да ходят по доктори и врачки, бяха пробвали зачеване и чрез инвитро, но безуспешно. В, 2014, бр. 14, 6. Тя е управител и собственик на 50% от медицински център, специализиран в областта на акушерството, гинекологията и инвитро. Банк., 2008, бр. 44 [еа].
◊ Инвитро оплождане (фертилизация). Мед. Метод за лечение на безплодие, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки в епруветка, след което ембрионите се поставят в матката на жената. Друг метод, който се предлага на двойката, лекуваща стерилитет, е инвитро оплождането. А. Димитров и др., Гин. [еа]. Този период от бременността се означава като химична бременност и се използва в инвитро фертилизацията за отчитане на постигната бременност. А. Димитров, А [еа].
– От лат. in vitro ‘в стъкло, в епруветка’.
ИНВЍТРО нареч. По метода инвитро. През изминалите години екипът на доц. Атанас Щерев е помогнал на бял свят у нас да се появят 5500 българчета, заченати инвитро или чрез друга асистирана репродуктивна техника. ЖЗ, 2015, бр. 12, 21.